|

Чакаме спешна реформа от новия министър

Чакаме спешна реформа от новия министър

Краят на тази година вече се вижда. Трудна ли беше тя за общинските болници, какво очакват лекарите от новата година и от новия екип на здравно министерство, ще се увеличават ли фалитите на клиниките или се вижда светлина в тунела, попитахме д-р Гергана Коларова. Тя е директор на общинската специализирана АГ-болница в столицата „Св. София".

- Д-р Коларова, трудна ли беше тази година за общинските болници?

- Видимо да. Много общински болници в цялата страна имаха сериозни проблеми. В София общинските болници изпитваме затруднения в някаква степен, но не мисля, че има сериозен проблем.

- Какви затруднения изпитват общинските болници и защо?

- Много са причините, които водят до проблемите. Най-често срещаният упрек, който чува един директор на болница е, че мениджмънтът е неподходящ. На всички, когато чуем това изречение, не ни става приятно, защото сме убедени, че, когато има пари и човек има съответните познания, умения, опит би могъл да се справи в определени ситуации. Въпросът е, когато парите не достигат, как те ще се управляват. Общинските болници в София са по-дисциплинирани и връзката ни с общината е по-тясна - тя седи зад гърба ни, а ние поставяме въпросите пред тях и заедно ги решаваме. Контролът над лечебните заведения е сериозен. Но в един по-малък град, където всички се познават, има възможности за повече пробойни в правилното управление на тези болници и контрола им. Защото допускането на частни структури в тях например, няма как да стане без знанието на общината. Затова смятам, че не само мениджмънтът е проблем. А това, че клиничните пътеки са недофинансирани, че в тях не фигурира лекарският труд, е безспорен факт. При тази липса на достатъчно финансиране е много трудно идеите и целите, които поставя ръководството на болницата, да се развиват и осъществяват. А целите на всички нас са да повишаваме качеството на обслужването на пациентите със съвременни методи.

- Кои са другите, освен липсата на недофинансираните клиничните пътеки и на добър мениджмънт?

- Липсата на възможност лечебните заведения да предлагат на добра цена платените си услуги. Виждаме, че в колапс изпадат болници, които са разположени в много ниско развити икономически райони на страната. Там колегите нямат възможност за толкова много приходи, затова трябва да са по-ограничени в разходите си. Няма как цената на един преглед в малък град да бъде същата, като тази в София.

- Тоест за тези болници трябва да има по-големи субсидии, така ли?

- Категорично, никой не трябва да абдикира от това. Общината в София дава 9 милиона за болниците, без които ние нямаше как да се справим. Но това не означава, че грижата за тях трябва да е само на общината, а и на държавата - министерство на здравеопазването не може да абдикира от нея.

- Какви са основните проблеми за една общинска болница в голям град като София?

- Основните проблеми са финансирането по пътеките от здравната каса. Тя е основен източник на средства за болниците и когато пътеките са недофинансирани и лимитирани на базата на предвиждане на заболеваемостта, това е доста незряло. Освен това конкуренцията с частните болници е неравнопоставена. На територията на столицата има повече от необходимия брой лечебни заведения.

- Доплащането особено в АГ-сектора е много голямо – няколко пъти стойността на клиничната пътека, трябва ли да има таван?

- Това доплащане в никакъв случай не е многократно повече от стойността на клиничната пътека. Таванът е сложен от закона и в общинските или държавни болници няма опция тази сума да бъде по-висока. Доплащането е под формата на избор на екип, тогава когато пациентът избере лекаря, който да го лекува, а всеки има това право. Но това е пазар и след като има търсене на лукс, очакване за по-добро медицинско обслужване, нормално е да има и по-високи доплащания и това е възможно само в частните медицински структури. Те могат да си позволят по-добри условия, защото освен приходите от НЗОК, под различни форми биха могли да увеличат доплащането.

- Трябва ли да има промяна и в каква посока?

- Посоката е една. Факт е, че болниците са повече от необходимото. Аз смятам, че трябва да се наложи мораториум за откриването на нови болници и на структури за доболнично лечение. А наличните да бъдат преструктурирани по начин, който да отговаря на здравните нужди на населението. Ние сме наясно, че промените в тази посока са тежки, темата е изключително широка. Не очаквам, че ще бъде лесно да бъдат осъществени.

- Има ли достатъчно лекари и медицински сестри?

- Сериозна е липсата на квалифицирани медицински сестри и специалисти по здравни грижи. Професията не е привлекателна, защото заплащането е ниско, а трудът е тежък. Това не привлича достатъчно млади студенти, а и повечето от тези, които завършват, се насочват към други държави, заради по-добрата перспектива и заплащане. Нашата болница, като всички останали, усеща тази липса. Бидейки обаче база на Института по здравни грижи, специализират акушерки и имаме възможност да задържим тези, които имат нужните качества. Всички болници изпитват недостиг от лекари от определени специалности, които са нежелани поради неоценяване на важността им и недостатъчното заплащане – патоанатоми, анестезиолози, специалисти по образна диагностика и други.

- Основният проблем за липсата на медицинските сестри са ниските заплати, защо не се вдигнат, те искаха 1200 лв?

- Когато един лекар стартира работа с основна заплата от 890 лв., медицинската сестра с 650 лв., а минималната работна заплата за неквалифицираните работници е 460 лв., справедливостта приключва. Реално с допълнителното материално стимулиране заплащането на специалистите по здравни грижи и акушерки достига 1200 лв. Тревожен е фактът, че повечето от тях вече доста години работят след пенсиониране.

- При толкова застаряващ персонал сред специалистите по здравни грижи каква е прогнозата ви – докога ще имат кадри лечебните заведения?

- Много ми е трудно да предвидя, но мисля, че ако не вземат спешни мерки в този посока, тежката липса на кадри ще се усети болезнено в следващите пет до седем години.

- Този проблем ще доведе ли до сериозна реорганизация на болничната мрежа?

- Надявам се, че така както искаме да има добри мениджъри и хората, които отговарят за организацията на здравеопазването на национално ниво, трябва да са наясно с тези проблеми, да имат ясна визия какви промени трябва да бъдат направени. Защото трудностите в някои болници са вече критични.

- София може би е градът с най-голяма гъстота на лечебните заведения, отразява ли се това на работата ви?

- Да, нямаме друга опция освен да предлагаме добро качество, това е една от причините да стоим добре на пазара.

Освен това има различни хора, едни избират по-скъпо лечебно заведение, други отиват някъде заради името на болницата или заради емоционални подбуди. Но според мен, най-голямо значение има качеството на лекарите, защото пациентите вървят с добрите специалисти. Естествено, че големият брой болници води до проблеми – с голямо заплащане привличат кадри и ние сме изправени пред сериозни проблеми, които обаче бързо решаваме.

- Трябва ли да има мораториум за финансиране на новите дейности и лекарства от касата през 2018 г.?

- Както вече споменах, категорично смятам, че не трябва да се финансира дейността на нови болници. Когато една болница е много добре финансирана, тя може да развива нови дейности. Всички лекари повишаваме квалификацията си, посещавайки международни конгреси и специализации в чужбина. Тоест ние инвестираме в нашето обучение с мисълта да лекуваме нашите пациенти с най-новите методики, изискващи апаратура от ново поколение. Но здравната каса не заплаща нищо иновативно, тя финансира диагностични и терапевтични методики от средата на миналия век.

- 2017 г. беше тежка за общинското здравеопазване, но каква беше за „Св. София"?

- За „Св. София" беше много добра година. Смятам, че до края й болницата ще бъде на финансова печалба, задълженията ни към доставчиците ще се редуцират и ще приключим с дълг от 300 хил. лв., което е приемлива сума.

- Предвиждате ли разкриване на нови дейности?

- По-скоро предвиждаме да усъвършенстваме сегашните направления, да вкараме иновации в тях, отколкото да започваме нови. Но нека видим какви ще са финансовите рамки за следващата година. Нужно е да подновим апаратурата в болницата, за да редуцираме вероятността от грешки и от юридически проблеми, да подобрим качеството на работа.

- Със 150 млн. лв. ще се увеличат средствата за болници догодина, ще ви даде ли това възможност за безлимитно функциониране?

- Това е невъзможно, в самата система има заложени несъвършенства, които сами по себе си водят до загуба на средства и докато не се направят работещи корекции в нея, все повече пари ще се губят и няма да се постигнат очакваните резултати от публичното здравеопазване.

- Кое в нея трябва да се промени?

- Това е въпрос на държавна политика и е редно хората на отговорни постове в министерството на здравеопазването да намерят тези начини.

- Контрол в системата има ли?

- Има, но той е нереален и неефективен, трябва да се оптимизира.

- Без реформа какво да чакаме?

- Ако не се реформира системата, всяка година ще се дават все повече пари за здраве и ще расте неудовлетвореността на пациентите и лекарите.

- Без реформи догодина какво ще е бъдещето на общинските болници?

- Като общински болници, ние сме зависими пряко от здравната политика на съответната община – собственик на лечебното заведение. В такъв план столичните болници не са застрашени от нерешими проблеми. Ние обаче не сме абсолютно независими от цялостната политика на министерството на здравеопазването, бидейки част от системата, всяко негово решение е изключително важно за нас.

- Оптимист ли сте, след като начело на здравната система застана нов екип от финансисти?

- Аз съм реалист, силно се надявам, че новият министър ще се вслушва в съветите и на медицинските експерти, защото здравеопазването е сложна система и не бива да се превръща в една суха система от икономически механизми. И защото много министри се смениха, мисля, че оттук нататък никой няма право на грешка.

Линкhttps://clinica.bg/3615-%D0%A7%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80

Източник: www.clinica.bg 

Автор: Мария Чипилева