|

Прееклампсията не е спънка за второ бебе

Прееклампсията не е спънка за второ бебе

Д-р Мажена Панова има над 20-годишен опит като лекар. Взема специалност по "Акушерство и гинекология" през 1999 г. От години оглавява Отделението по патологична бременност на Първа АГ болница "Св. София". Д-р Панова прилага най-новите постижения в областта на диагнocтикaта и лечението при патологично протичаща бременност.

Първа бременност след 35. Високо кръвно. Наднормено тегло. Многоплодна бременност. Поликистоза, „Хашимото“ и инсулинова резистентност. Всеки един от тези фактори може да се окаже „отключващ“ за прееклампсия. Токсикозата на бременността е опасна както за бебето, така и за майката. Но, за щастие, днес много рядко завършва с фатален край. Какво я отключва, има ли превенция и трябва ли една прекарана прееклампсия да ни откаже от второ бебе? Clinica.bg потърси отговора от д-р Мажена Панова, която ръководи Отделението по патологична бременност в I АГ болница „Света София“ в столицата.

Повишено кръвно налягане. Белтък в урината, отоци и задръжка на течности. Чернодробни увреждания, зрителни смущения и в най-тежките случаи – гърч. Това са симптомите на прееклампсията, обяснява д-р Мажена Панова. От богатата си практика с пациентки е разбрала, че

при всяка жена отключващият симптом може да е различен.

Нещо повече – при първата бременност прееклампсията може да се изяви с чернодробни проблеми, да речем. А при втората – първо да покоси бъбреците. Правило няма. Д-р Панова признава, че медицината засега не може да даде обяснение защо бебето буквално започва „да трови“ организма на майка си. Нито дали това ще стане в 22-рата или 32-рата седмица на бременността. „Нещо просто се обърква, но не можем нито да предвидим кога ще стане, нито да го предотвратим. Хубавото е, че имаме шанса да овладеем състоянието и да спасим майката и бебето“, обяснява специалистът по патологична бременност.

Макар в риск да са дамите 35+, пълните дами, хипертоничките, както и обременените с високо кръвно по женска линия и чакащите близнаци – младите, атлетични момичета, без здравословни проблеми също не са застраховани, предупреждава АГ специалистът. Особено бдителни обаче трябва да са жените, които вече са прекарали една прееклампсия. „Щом е била с токсикоза първия път, вероятно ще повтори. Но пък

имам случаи на тежки прееклампсии, които вторият път карат безпроблемна бременност

признава д-р Панова. И е категорична – ако има желание, сили и информация, жената със сигурност може да си роди още едно здраво бебе. Изключения правят само пациентките, преживели най-тежката форма на токсикоза – например с гърч, на които АГ специалистите обикновено не препоръчват да рискуват втори път.

Обикновено при жените с прееклампсия всичко тече нормално до 5-6 месец, когато се изявяват първите симптоми, уточнява д-р Панова. Коварното е, че те могат да останат скрити. Нерядко при рутинна женска консултация бременни се оказват с кръвно 160/120, без да имат нито замайване, нито главоболие, споделя опита си ръководителят на Отделението по патологична бременност в „Св. София“. Добре е обаче жените от рисковите групи „да имат едно наум“, защото при внимателно проследяване – още преди проявата на тревожните симптоми, усложненията са много по-малко. Д-р Панова обяснява, че вече има и специални тестове, които „предсказват“ прееклампсията още преди бременността. Те измерват два ензимни хормона и съотношението между тях. Цената им е около стотина лева – и жените, които имат съмнения, могат да си ги направят в няколко АГ клиники в столицата. БХС изследването, което пък се назначава в първия триместър, също предупреждава за евентуален риск. Когато АГ специалистите са наясно с него, могат да вземат и превантивни мерки. А те са –

редовен контрол на кръвното налягане поне два пъти дневно,

по-чести изследвания на плода с ултразвук и доплер, консултации на една или две седмици. В някои случаи се препоръчва и диета. Максимата: „Ям за двама“ не е валидна, категорична е д-р Панова. И обяснява, че жена, която преди да забременее е била 90 кг, примерно, щом наддаде 25 или 30 кг през деветте месеца, рискува да отключи много усложнения. Докато лека диета не вреди нито на нея, нито на бебето. След 4-тия месец вече може да се включат и антихипертензивни медикаменти, обяснява д-р Панова, за да се избегне спазъм на съдовете. „Ако има такъв централно, ще има и в матката. Така се нарушава кръвоснабдяването от нея към плацентата и храненето на плода става непълноценно. Затова и тези бебета започват да изостават и обикновено се раждат с по-ниско тегло“, уточнява АГ специалистът. На някои бременни се предписват и протеини, с които да се предотврати загубата на белтък. Кортикостероидите пък са вариант, в случай, че плодът трябва се извади доста по-рано и белите му дробове имат нужда от помощ, за да „узреят“ по-бързо. Д-р Панова успокоява, че

изоставането на бебето е само на килограми,

а морфологично зрелостта на органите няма отношение към теглото на мъничето.

Именно решението – докога бебето може да остане в утробата, без да рискуваш нито неговия живот, нито този на майка му, е най-ключово, признава АГ специалистът. Стандарт тук няма – в даден случай оптималното време е 34-та седмица, в друг – 28-а. Д-р Панова дава пример със своя пациентка. Млада, спортистка, в идеално здраве. Идва в болницата, бременна в 29-та седмица само с едно оплакване – остра болка в епигастриума. Толкова я боли „под лъжичката“, че едва диша. Когато дежурният лекар премерва кръвното й, е шокиран – 180/120! Изследванията пък показват 3 плюс белтък в урината и чернодробни увреждания. „Закрепихме я за около 3 седмици и извадихме бебето в 34-тата. Беше 1.4 кг, което е доста ниско тегло за този етап от бременността“, спомня си д-р Панова. Днес обаче е 5-годишен красавец, с усмивка казва АГ специалистът. Пациентката й поема риска и забременява втори път. Този път прееклампсията се изявява по-рано – още след 5-тия месец. Но симптомите й са коренно различни. „Започна се с отоци, бъбрекът страдаше. Докарахме само до 30-та седмица. Момиченцето обаче се роди 900 г, с тегло като за 27-8 седмица“, разказва д-р Панова. За щастие, и второто мъниче е здраво и

днес е на 1 година и 2 месеца и настига връстниците си.

„Прееклампсията е тежко състояние, но в XXI век може да се овладее, стига бременната да е под много строг контрол и то – в специализирана болница“, откровена е д-р Панова. Истината е, че най-тежките случаи – когато бебето загива, са именно при жени, които поради една или друга причина, не са проследявани добре. За радост, днес те наистина са изключение.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

След раждането терапията продължава

Прееклампсията, за жалост, не е „страница“, която затваряш с раждането. Лекарствата за кръвно налягане например трябва да се приемат поне 1 месец след това – не бива да се спират рязко, обяснява д-р Мажена Панова. Желателно е плавното приключване на терапията да стане след консултация с кардиолог. Ако бъбреците са били „поразени“, обикновено пък им трябват около 6 месеца, за да се възстановят, уточнява АГ специалистът. И тук непременно трябва да се намеси нефролог, за да няма дългосрочни последици за здравето на майката.

Източник: www.clinica.bg
Автор: Лора Симеонова
Линк към материала: https://clinica.bg/2755-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5